Карта - Пловдив (Obshtina Plovdiv)

Пло̀вдив е вторият по големина град в България с население от 367 214 души по настоящ адрес, към 15 юни 2022 г. Намира се в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 15 km северно от Родопите и на 50 km южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на шест сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът под тепетата“. Пловдив е управленски център на област Пловдив, община Пловдив, община Марица, община Родопи и е най-голямото стопанско ядро на Южния централен район.

Пловдив е град на над 8000 години, чието минало може да се проследи от праисторията до наши дни. Първите неолитни поселения в границите на днешния град започват от VI хилядолетие пр.н.е. , а от каменно-медната епоха (IV-III хилядолетие пр.н.е.) животът в града не е прекъсвал, което го нарежда сред най-древните постоянно обитавани градове в света. Запазени и консервирани са древни паметници като античния театър, римския одеон, агората (римския форум), римския стадион, късноантична сграда „Ейрене“, епископската базилика, малката базилика и други.

Градът е най-динамично развиващият се център в Южна България. Икономиката му се крепи на добре развитата многопрофилна индустрия, на услугите, туризма и информационните технологии.

В Пловдив се провеждат и множество културни прояви: международният панаир, международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, „Капана фест“, „Нощта на Пловдив“, музикалният форум Sounds of The Ages, международният фолклорен фестивал „Пловдив“ и др.

Пловдив е избран за европейска столица на културата за 2019 година съвместно с още един европейски град – Матера в Италия. През февруари 2022 година Пловдив заема четвърто място в класацията на туристическия сайт European Best Destinations като най - добра европейска дестинация, като пред него са Амиен, Марбея и Любляна, а списание Forbes USA обявява Пловдив за най-добрата дестинация за културен туризъм в Европа.

Девизът на Пловдив е „Древен и вечен“.

Град Пловдив съществува без прекъсване от VI хилядолетие пр.н.е., но наименованието му до средата на IV век пр.н.е. не е изяснено. Според някои автори това име е Евмолпия – предположение, основано на сведение от Амиан Марцелин от IV век.

През 342 г. пр.н.е. градът е завладян от Филип II Македонски, който издига крепостни стени. В по-късните източници градът носи неговото име – Φιλιππόπολις, сиреч „град на Филип“. През следващите столетия градът е наричан на различни езици с варианти на това име. В Древността се използва неговата тракийска форма Pulpudeva или Pulpudava, където dava е тракйската дума за град/селище, а Pulpu е видоизмененото име на Филип – от елинските Φίλιππος в именителен падеж или Φίλιππου в родителен падеж. След широко разгърнатите строежи на Флавиевата династия в града, за известно време той е наричан Флавия Филипополис.

В старобългарски източници се използват вариантите и, а също и Пъпълдин, Пълдин и Плъдин, за всички от които се смята, че водят началото си от тракийското Pulpudeva. От старобългарските форми произлиза и съвременното име Пловдив, изписвано до 1945 г. Пловдивъ. Според Чепинския летопис името е ь, вероятно със значение на „плодоносен град“ поради плодородието на тракийската низина около долината на Марица. От гръцката форма Филипополис произлиза и турското име на града – Филибе.

В отделни периоди са използвани и други наименования на града, но те не са били трайни. Някои древноелински източници го наричат Понерополис (буквално „град на крадците/измамниците“), пренебрежително название, насочено вероятно към владеещите града македонци. През Римската епоха се използва и името Тримонциум („Трихълмие“ – заради трите хълма, на които е разположен градът през Античността).